Вашата поръчка е 0лв.

Статии

Офис интериор : 10.07

office_interior
РЕНИ В ЛАБИРИНТА
В този лабиринт няма да се загубите. В центъра му ще се запознаете с магнетична дама, която знае как се създава комфортно пространство за хората. В офиса и извън него.

Не го наричам офис, въпреки , че е. Това е моята стая, моят свят.“ Така ни посреща управителката и собственичка на един от най-големите магазини за мебели в Б ългария. Всички я наричат Рени и се усмихват в присъствието и., първо в отговор на нейната усмивка и, второ, защото тя е от онези динамични дами, които с един замах са способни да превърнат хаоса в добре премислена организация. Рени Парушева е отговорна за търговската дейност, персонала и съществуването на фирмата като цяло. Това означава,че прекарва почти цялото си време във и около „Лабиринт“ - а и не се застоява много дълго в стаята си. Там е, когато трябва да чертае, избира цветове и материи за мебелите, чете списания, обсъжда проекти, среща се с екипа и със семейството си. Както можете да се досетите и тя жонглира между идеалната жена, съпруга и професионалист, но преди всичко е майка на две деца. Останалото е офис ежедневие.

ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ
В административната част от сградата няма табелки с имената и длъжностите на хората, но това съвсем не значи, че се луташ като Алиса в огледалния свят. Е, вярно, че с повече въображение може и да направиш няколко кръгчета по стълбите на чудесата до третия етаж, но всеки срещнат ще ти каже къде да откриеш стаята на Рени, а и самата нея. Накрая се озоваваш
пред широко отворена врата и няма как да избягаш от символиката. Принципът на собственичката й е следният  :“Не обичам да фамилиарнича. Чувствам се част от екипа, всеки
тук се обръща към мен с малкото ми име и може да дойде, когато пожелае.


Защо тогава от вътрешната страна на вратата има ключ?
За моментите на усамотение – те са кратки, но ги има, когато трябва да взема трудно решение и да се концентрирам. Тогава предпочитам да се заключа за малко, да се съсредоточа и да обмисля нещата. Обикновено стоя на едно място и гледам втренчено навън. След малко обаче започвам да си мисля, че нещо някъде трябва да се случи и спирам, защото имам усещането, че си губя времето. Става ми зле, когато не съм заета и честно казано, се притеснявам. Много се притеснявам за хората около мен – дали им е добре, дали изпълнявам очакванията им....

СВЕТСКИ ЖИВОТ
Ако успееш да отклониш вниманието си от усмивката й и сладкото й “р“ първото, което ще забележиш в стаята на Рени, са цветовете. Основната идея е помещението й да е практично и заради това залага на изчистени линии, които се забелязват навсякъде – от тавана, през стени
те до обзавеждането. Най-впечатляващи обаче са двата нюанса purple, наситен и по-блед , в
които са решени геометричните форми на стените и тавана. „Исках стаята да е с цвят , който
никой никога няма да си поръча. Тази комбинация , повярвай ми, никой клиент няма да си я
вземе в къщи.Хората обикновено избират бежовата и кафявата гама, не са много смели в ре
шенията си, но аз исках тук да е по-различно.
“ Подобна е и ситуацията на пода – вместо оби
кновен ламинат Рени избира мокет в лилаво, защото създава уют и изолира неприятния шум.
В този смисъл трябва да споменем и че една от стените на стаята е изцяло заета с прозорец и
гледка към оживен софийски булевард.Трафикът естествено остава извън дограмата, а пространството печели светлина. “Искам да имам много светлина. Това е идеята и на прозорците, и на осветителните тела – да ми е светло и да са с изчистини , прави линии.

КОМПАНИЯ
Постоянното присъствие тук е усмивката на малката Никол от портрета на стената. Точно
срещу него е прозорецът и другият източник на живот - саксиите с цветя.:
"Много обичам растенията, живи са и ме зареждат, някак си не се чувствам сама в компанията им". Така става ясно, че на обитателката на помещението никак не и допада идеята да е сама и вратата на стаята й се затваря „най-много за 10-12 минути на ден, стига ми толкова
След това идва ред на мениджърския екип. „Те са хората, които непрекъснато са при мен и
непрекъснато нещо ме питат.
“ В името на непринудената комуникация с тях дамата пренебрегва конферентната зала за сметка на солидно пространство в стаята си. То е посветено тъкмо на срещите с екипа и заема централна част от помещението.Представлява ниска масичка за кафе със стъклен плот, заобиколена от Г-образно канапе, върху което удобно се разполагат
Рени и колегите й,и явно е най-доброто място за диалог, защото тъкмо тук разговаряме и ние.
Обикновено седя тук заедно с екипа  - споделя дамата с доволна усмивка, докъто се намест
ва удобно в ъгъла на диванчето, - внимателно ги слушам как спорят и решават нещата, без да
им се намесвам много, защото предпочитам да се справят сами.
“. Когато хората станат повече, в срещата се включва и любимият й мебел – офис столът: “Не обичам да седя на него и да се чувствам като шефа задбюрото. Изтеглям го близо до масата, за да сме едно цяло и да си говорим по-добре.

ЛИЧНО ПРОСТРАНСТВО
Г-образните форми тук  „отварят“ и“затварят“ помещението. Докъто канапето предизвиква
конструктивни дебати, бюрото осигурява за самостоятелна работа. Зад него е и принципното
място на любимия стол.“Някак най-добре се чувствам в тази част от стаята.Тук седя, мисля,
чертая. Столът ми е италиански, комбинация от естествена кожа и многопластова дървесина, а бюрото ми е от българска фирма. Служи повече за маса, не е пригодено специално за черта не, но избрах да е с формата на буква Г, за да имам място за компютъра, голям паус и да пръскам всичките си неща, така, че да ги виждам. Най-важното сред обичайното множество неща на работното бюро е синият тефтер, който малката ми дъщеря вече е нарисувала. Без него няма да знам какво предстои през следващия ден.


TO BE CONTINUED...
Продължението в програмата е другото, очевидно и също толкова сигурно нещо – лабиринтът на Рени се разраства и отвътре навън. Предстои изграждане на новия й офис, който залага на опита от удобствата и функционалността на първия, но с подобрения в бъдеще време. За сега е празно помещение с френски прозорци, което“ще бъде доста по-различно. Сегашната ми стая е много практична и ми липсва акцент. На новото място ще имам повече цвят – бяло,
циклама, сребро и едно старо кресло, което искам да възстановя, за да постави ударението.
Ще заложа на повече овал, ще имам завеси, повече картини, дори воали и пухчета. Трябва да
е по-нестандартно, така че като дойдеш, наистина да се чувстваш на по- различно място. Без умора от работата, защото нямаш право да се загубиш в лабиринт, който сам си си построил. Ако се почувствам така, влизам тук, гледам в една точка и си казвам“не мога повече“, но вед
нага след това - „не мога да не мога!“Много хора работят тук и много хора ми се доверяват, няма как да им кажеш, че не можеш повече.

В заключение, за умножаващия се екип на Рени издаваме, че до Нова година могат да очакват две удобни конферентни зали, а за всички останали, които разчитат на интериорните й предложения - „ново лого, слоган и визия на магазина. Всичко ще бъде организирано като в
лабиринт, където всеки да се ориентира много бързо.

Офис интериор : специално издание на ДНЕВНИК 10.07

Like